Янтра-125М - Неизвестният мотоциклет от Габрово

Скоро след като завод "Балкан" се отказва от производство на кросови мотоциклети в средата на 60-те години на миналия век, у мнозина ентусиасти възниква идеята за създаване на собствени състезателни машини и дори организиране на тяхното производство в ограничени серии. Сред тях е мотоциклетният състезател от Габрово Тодор Григоров, старши конструктор при инструменталния завод "Болшевик" и председател на любителския авто-мото клуб, който има амбицията да изработи модерен прототип, обединяващ най-добрите качества от популярните у нас кросови машини JAWA, CZ, MZ и др. През 1965 г. към плановете на Григоров проявява интерес председателят на ОК на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) Димо Димитров. Той споделя с него, че на приключилият наскоро пленум на ДОСО е взето решение за създаването на доброволно конструкторско бюро с ръководител Тодор Григоров, като за негов главен сътрудник е назначен колегата му от завода Иван Калцунев.
Така за период от близо две години е завършен първият прототип на кросовия мотоциклет Янтра-125М, като голяма част от детайлите му са изработени в завода "Болшевик". Неговото официално представяне става на 1 май 1967 г.
Основната разлика между него и класическите кросови мотоциклети, познати у нас по същото време е удължената рамка, по-големият наклон на предната вилка, което го прави по-бърз на завоите, но по-нестабилен на правите участъци с дупки. Конструкцията на рамата е направена така, че центърът на тежестта се пада по-ниско от обичайното при подобен род мотоциклети и мотоциклетистът може спокойно да балансира с крак. Тъй като двигателят също е по-ниско, картерът е подсилен с двойни стени, за да се предпази при удари от камъни. Рамката е двойна.
Самият двигател е каре - 54 на 54 мм, късоходов, със сравнително лек коляно-мотовилков механизъм. Карбураторът е поставен под ъгъл 30 градуса спрямо хоризонталата. Ангренажното предаване е със зъбни колела.
През 1967 г. мотоциклетът е подложен на серия изпитания, но от този момент нататък неговата съдба остава неизвестна за дълги години. Плановете за серийно производство не са реализирани.
Тодор Драганов разказва следните интересни особености около създаването и по-нататъшната съдба на Янтра-125М.
"През 1962 г. се уволних от казармата и почнах работа в Инструменталният завод "Болшевик". Тодор Григоров и брат ми Васил бяха големи приятели и Тодор ме взе на работа в неговия екип, въпреки че първоначално ме разпределиха в друг цех.
Имах голям мерак да карам, но тук нямаше никакви мотоциклети и материална база изобщо. Разбрах, че в близкото село Козирог се продава един съветски "Киев К-58", собственост на един тракторист. Беше счупен и стоеше под един сайвант, но аз въпреки това го купих за 150 лв.
Почнах да стягам мотора, а Тодор Григоров ми помагаше. По това време той вече беше състезател по мотоциклетизъм и учеше за инженер, беше приказен инструктор, просто уникален.
През 1962 г. почнахме да го караме из Балкана, само така - любителски.
Един ден, беше вече 1963 г. Тодор идва при мен и ми казва: "Адаш, имам една идея, не знам дали ще стане. Искам да направим мотор." Така почнахме да събираме в неговата канцелария най-различни статии от списания, вестници и всякакви материали по темата.
Скоро стигнахме до там да правим различни опити, изчисления, направихме дори и няколко отливки. Главен конструктор и двигател на проекта беше Григоров.
...По това време вече бях говорил с ръководството на завода и те нямаха нищо против да финансират цялата разработка.
Григоров се зае с изработката на техническата документация и издейства съдействието на Конструкторското бюро към завода, в което влязоха той, още един инженер и една чертожничка. Първо направихме скици, от които в последствие почнаха да се изработват и самите чертежи.
Всеки възел, който беше готов за изработване, го носехме в ремонтния цех. Майсторът, който трябваше да го направи веднага сваляше това, което работи в момента и почваше нашият детайл. Имаше един голям ентусиазъм около създаването на мотоциклета, целият завод се интересуваше и участваше. Първото колело на двигателя го направихме една вечер след 23:00 часа. Тодор буквално подскачаше от радост. Дърводелците в завода направиха калъпите за отливане. Там работеха още двама състезатели освен Григоров - братята Георги и Христо Минчеви (Христо беше началник на Инструменталния цех), които бяха в близки роднински отношения с Илия Чубриков. Те също много ни помогнаха с различни съвети.
Така, като направим някое подобрение, го пробваме първо на моя мотор, дори и по време на състезание. След това лека-полека започнахме да го сглобяваме.
Имаше и някои куриозни моменти. По време на един мотокрос с Тодор Григоров видяхме един много атрактивен унгарски мотоциклет Danuvia, с плосък ауспух. Тодор ми каза да го скицирам. Аз намерих клечки, и с тях скришно премерих основните размери, като ги отчупвах на съответното място. Един от релефните детайли го натиснах с ръка, така че да се отбележи върху дланта ми и след това го повторих с химикалката.
Проектирахме два вида скоростни кутии с един капак, които да се сменят според терена, но после решихме моторът да бъде само с едни скорости. Предната капла беше 21 цола, а задната - 19. Това са две от малкото неща, които не бяха изработени в завода. Поръчахме нови спици в Казанлък и нова главина.
Целият мотоциклет беше сглобен в завода, двигателят го донесохме при моя брат и той го сглоби и го центрова в работилницата на нашата къща. Цилиндърът беше уникат. С пет смукателни канала. Шибърът е от страната на коляновия вал и се върти заедно с него. Карбураторът (който беше от MZ 125) смучеше директно от картера и работеше много хубаво. Ние обаче решихме да потърсим нов. Писахме писмо до италианската фирма De Lorto. Те ни отговориха и ни питаха за много допълнителни подробности. Ние им изпратихме необходимата информация и тогава ни казаха, че биха могли да изработят специален карбуратор за нашият мотоциклет в един екземпляр срещу 80 $.
Това сега не е нищо, но тогава бяха много пари. Окачването беше хидравлично, направихме го с готови колове от JAWA, но с наша хидравлика и стана по-бавно и по-меко.
Започнахме да боядисваме.
Бяхме много ентусиазирани, планирахме изграждането на завод за серийното производство на мотоциклета, а почнахме да мислим и за нов прототип от 175 кубика.
По онова време дойде и името "Янтра". Стана по малко необичаем начин. Шублерите, които заводът изнасяше за Турция бяха върнати заради името на завод "Болшевик". Тогава търговската марка се смени на "Янтра"."
Официалното представяне на Янтра-125М става в Драматичният театър на Габрово по време на конференция на ДОСО. Там присъства генерал Паско Енев.
Техническият екип успява да уреди създаването на специален цех за ремонт и производство на спортни мотоциклети на територията на завода, с пълната подкрепа на ръководството, което е невероятно постижение. Намирането на подходящо помещение обаче се оказва голям проблем, който на практика се превръща в основна пречка за бъдещото развитие на проекта.
"Аз се отказах и така работата се разтури", продължава своя разказ Тодор Григоров, "Размерите на тази моторетка бяха съобразени изцяло с моят ръст. Идва един ден партийният секретар, и разбираме, че по линия на партията е взето решение, мотоциклета да бъде предоставен на Христо Пеев, който да се състезава с него. По онова време той беше в отбора на Ловеч към ДОСО. Обаче имаше още много неща за довършване по двигателя, не бяхме уточнили какви горива и масла да се използват, нищо не беше решено. Още на първото състезание гръмна мотора...."
В последствие Тодор все пак успява да си върне мотоциклета и дори излиза с него на някои от местните надпревари. По-късно машината е разглобена и дълги години остава неизползваема. За щастие на всички искрени любители на мотоциклетната история на България се оказва, че основните компоненти и детайли на Янтра-125М са запазени и могат да се превърнат в един достоен музеен експонат, олицетворяващ ентусиазма и идеализма на една отминала епоха...
http://prikachi.com/images/912/2889912Z.jpg
http://prikachi.com/images/921/2889921m.jpg
http://prikachi.com/images/927/2889927e.jpg
http://prikachi.com/images/937/2889937B.jpg
http://media.snimka.bg/7956/022167965.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/7956/022167963.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/7956/022167958.jpg?r=0

Браво Хулигане, браво за това което си направил, това да намериш нещо подобно като тази "Янтра" и да ни я покажеш, специално за мен означава много ! Този мотоциклет на истина е за музей, но и някой богат българин може да направи малък цех за производство на мотопеди или мотоциклети и възроди българските традиции от близкото ни минало. За това мечтая от малък, още като се научих да карам сам мотор през 1977 г. и искренно се надявам един ден и това да стане, дано да съм жив да го видя. Само ме хваща малко страх, че лицензиите както за този прототип, така и за моторите от марката "Балкан" може да са продадени на друга държава. Още веднъж браво !

Да, но държа да отбележа, че статията не е моя - преписал съм я от списание "Автокласика & мотоциклети"

Мисля, че това не е от голямо значение и отново браво !