Автомобили Балкан

Предишната тема Следващата тема Go down

Автомобили Балкан

Писане  xyligan_s_balkan on Чет Юни 18, 2009 9:02 am

Автомобилите Балкан


След края на Втората световна война, Завод 14 в Ловеч остава единственото родно предприятие, което произвежда самолети (след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г.). Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската Политехника, което продължава до 1954 г. Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България, в резултат на което много от младите специалисти, инженери, техници и изобщо работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 50-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.
Първоначалното преструктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Според нея в Ловеч би могло да започне производството на автомобили и мотоциклети, за което има нужния технически потенциал и наличието на висококвалифицирани специалисти.
Към края на 50-те години в тази атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята за разработка на български лек автомобил, като целта е евентуалното усвояване на това престижно и перспективно производство да оформи основния профил на бившата авиационна фабрика.

Предварителната подготовка за създаването на първия прототип започва в края на 1958 г. По същото време в двора на завода има един лек автомобил Volkswagen, чийто двигател и шаси са използвани за образец. Към процеса на предварителна подготовка се включват и специалисти от “Завод 12” в София, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален мотор (след 1956 г. производството на всички двигатели за мотоциклетите “Балкан” е възложено именно на “Завод 12”).
С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж. Кънчо Кънчев, инж. Иван Петров (зам. главен инженер), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта на дървени чукове върху кожени възглавници пълни с пясък.

Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов е така наречената “геометрическа разработка”, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последния етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основия отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а с изковаването на отделните външни елементи е натоварен Георги Лазаров.
Интересно е да се отбележи, че в началния стадий от предварителната подготовка са спазени стриктно всички работни етапи, свързани с изготвянето на пълна конструктивна документация, предлагането и обсъждането на графични проекти и гипсови модели на автомобила, както и изработването на няколко атрактивни дървени макета в мащаб 1 : 10 (един от които и днес може да се види в заводския музей на “Балкан” в град Ловеч).
Инж. Дамянов продължава своя разказ:
Паралелно с лекия автомобил е изработен и прототипът на лекотоварен автомобил, базиран на Volkswagen Transporter, чийто дизайн е почти идентичен с оригинала. През септември 1960 г. един от леките автомобили и пикапът (и двата боядисани в бяло/червено) са изложени на открита площ на територията на международния мострен панаир в Пловдив с надпис “Произведено в България”. През пролетта на 1962 г. обаче, в Ловеч отново е поставен на обсъждане въпроса за евентуалното производство на лекотоварен автомобил. През март същата година колектива на инж.Дамянов започва предварителната подготовка по тази задача, като към първоначалната група се включват Иван Савов, Васил Вълев, Богдан Хамбарджиев и инж. Любомир Тошев, който поема основната работа по окачването. Целта е до шест месеца да бъдат напълно завършени прототипите на лекотоварен автомобил и микробус с идентична предна част, които да се представят на юбилейния 20-ти поред мострен панаир в Пловдив. Инж. Дамянов си спомня:

През 1962 г. усилията на конструктивния отдел са насочени към създаването на лекотоварен автомобил с полезен товар 800 кг и малък автобус със 7+1 места на основата на съветските автомобили “Волга” и “Москвич”. Пикапът е изцяло произведен в Ловеч, но за каросерията на 11-местният микробус е направено работно посещение в автобусния завод “Чавдар”, Ботевград, който тогава е единственото специализирано предприятие за производство на автобусни каросерии.
Двата бяло/червени модела са показани в Пловдив през септември 1962 г., под името “Балкан” Т800, като тяхното представяне отново минава при огромен успех, подкрепен от няколко възторжени статии в наши и чужди специализирани издания. През април 1963 г. е завършена нулева серия от още 3 лекотоварни автомобила (боядисани в сиво/бяло), чиято товарна платформа е направена от дърво за разлика от първия прототип, при който тя е метална. Изпитанията преминават успешно и предложеният план за серийно производство на Т800 е одобрен на “най-високо ниво”, но точно тогава възниква неочакван проблем – оказва се, че руснаците не могат да произведат достатъчно комлекти от шасита и двигатели (по това време “Москвич” все още е единствения масов частен автомобил в СССР, но ограничения производствен капацитет на завода далеч не покрива дори нуждите на местния пазар).
Въпреки всичко проектантската дейност в завода продължава и през 1965 г. Ловеч представя макет на нов по-модерен вариант на микробус, а през 1966 г. и на фургон в мащаб 1:5, чието външно оформление е възложено на инж.Петко Мишев от ЦПЕХП (Център за промишлена естетика и художествено проектиране), който между другото след 1964 г. разработва дизайна и на почти всички мотоциклети “Балкан”.
През 1967 г. на Пловдивския панаир е показан прототипа “Рила” 700 – микробус базиран на "Москвич" 408, чиято каросерия проектира един от изтъкнатите архитекти на Ловеч Христо Христов. Последната серия макети на микробус “Рила” са предложен през 1970 г.от Петко Мишев и Емил Иванов, който по това време също е един от водещите дизайнери на транспортни средства в ЦПЕХП, но и те не получават нужното одобрение от съответните инстанции, с което работата по прототип на български микробус е окончателно преустановена.

на снимката горе: двата прототипа на лек автомобил "Балкан" 1200 по време на изпитания през лятото на 1960 г.

фотогалерия (от ляво на дясно): прототип на лекотоварен автомобил "Балкан" от 1960 г.; прототип на микробус "Балкан" от 1962 г., показан на Международния мострен панаир в Пловдив; лекотоварен автомобил "Балкан" Т800 от 1963 г., макет на лекотоварен фургон, базиран на "Москвич" 408 (1966 г.) прототип на микробус "Рила" 700 от 1967 г., базиран на "Москвич" 408

xyligan_s_balkan

Брой мнения : 149
Join date : 05.05.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите