Нещо интересно

5-кратен световен шампион

Много неточен превод правиш..., но както и да е. Когато фактите говорят и боговете мълчат

Много неточен превод правиш..., но както и да е. Когато фактите говорят и боговете мълчат
Абе хулиганче, ти като виден фен на ретро-моторите и историята н а соц.мотостроенето ме изненада с това невежество относно MZ. Имайки предвид, че всички соц.мотори(с много малки изключения) са копия от немски машини, би трябвало да насочиш вниманието си и към развитието им в разделена германия, а именно в социалистическата част. В една друга тема говориш за победите на Балкан, а сега пренебрегваш постиженията на другото копие на една и съща, но по различен начин доразвита машина.
Очаквах от теб коментар от рода на „Това е капачка от резервоара на ….., който е известен с….”
PS: Победител в шестдневни международни състезания, не означава световен шампион. Между другото, от капачките по резервоарите на МЗ може да научиш доста(както и от капачката на ETZ).

Модели мотоциклети MZ ES 125; ES 150; ES 175/1; ES 250/1; и ES300

Post xyligan_s_balkan on Mon May 11, 2009 9:51 am
Мотоциклетите MZ са производство на мотоциклетния завод MZ в гр. Чопау - ГДР. Всички модели MZ са снабдени с едноцилиндров двутактов двигател. Двигателят е изработен заедно със скоростната кутия в един общ блок. Двигателят работи с възвратно продухване. Цилиндърът на двигателя е алуминиев и е отлят върху риза от специален чугун за по-добър топлообмен.
Характерна особеност на мотоциклета MZ е, че съединителят е поставен на лявата шийка на коляновия вал, а не на главния скоростен вал и се регулира през малка капачка на левия капак на картера. Първичното предаване се осъществява чрез две непосредствено зацепени зъбни колела. Скоростите са 4 и се сменят крачно.
За обогатяване на гориво-въздушната смес при студен двигател в ход и за улесняване на потеглянето със студен двигател карбураторът е снабден със специален шибър. Този шибър се командва от лостче, поставено от дясната страна на кормилото. Чрез затваряне на шибъра се обогатява гориво-въздушната смес, а при отваряне - ГВС става нормална . Обикновено двигателят трябва да работи с напълно отворен шибър.
Въздухопречиствателят е поставен под седлото, като за намаляване шума от всмуквания въздух е направен специален шумозаглушител.
Моментът за запалване се регулира автоматично от центробежен регулатор.
Препоръчително е било използваният бензин да бъде с октаново число най-малко 78 и да се смеси със специално легирано масло за двутактови двигатели в съотношение 33:1. Тъй като в началото на 60-те години такъв тип масла не се внасят в България, те са били замествани от родните мотористи с така наречените "авиомасла" "МС" или "МК". При тази конфигурация съотношението е 25:1.
Електроинсталацията на MZ ES се захранва от шестволтова плоска акумулаторна батерия. Фаровете при при всички мотоциклети от серията ES са неподвижно позиционирани в правоъгълен обтекател и не следват хода на кормилото при завой. Тяхната допълнителна настройка наляво, надясно нагоре или надолу се регулира с развиването на едно болтче.
В основата на мотоциклета стои затворена профилна рама, която е затворена и незаварена, за постигане на максимално редуциране на напрежението. Задната част от рамата - носача за седалките и стойката са излети от магнезиева сплав
Предната вилка на мотоциклета е чупеща се, също изработена от магнезиева сплав с маслени амортисьори, които дават ход на предното колело от 150 мм. Задната е също чупеща се, с маслени амортисьори с ход 100 мм, които могат да се регулират на "твърдо" и "меко" положение в зависимост от терена и натоварването.
Задвижването на задното колело се осъществява посредством ролкова верига, поставена в гумени предпазители, които я защитават от замърсяване и износване. Гуменото каре за силово предаване и задвижващия механизъм на скоростомера, разположени на задното колело са покрити с пластмасови капаци, които ги предпазват от замърсяване и влага.
Един любопитен момент от цялостната конструкция на мотоциклета е така наречената "секретна ключалка" против кражба, която е "скрита" в горния край на вилката, непосредствено над десния амортисьор. По този повод в книжката с инструкции е напомнено, че "двата ключа на секретната ключалка не бива да се поставят в гривната за ключовете".
Мотоциклетите MZ са се доставяли по избор с две отделни седла или с едно коза-седло. Мотоциклетите MZ са се работили още като спортно-състезателни мотоциклети за многодневни състезания. С такива мотоциклети състезателите на ГДР печелят няколко пъти световните шестдневни състезания

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

MZ ES 125 MZ ES 150 MZ ES 175 MZ ES 250

Година на производство 1956 - 1972
Работен обем 123 куб.см 143 куб.см 173 куб. см 250 куб.см
Степен на сгъстяване 9:1 9:1 9:1 7:1
Максимална мощност 8,5 к.с./5500 об/м 10 к.с./5500 об/м 10,25 к.с./5500об/м 12,5 к.с./5000 об/м
Максимална скорост 90 км/ч 95 км/ч 95 км/ч 105 км/ч
Диаметър/ход на буталото 58/52 мм 58/56 мм 70/65 мм
Размер на гумите 3,00 х 18 3,00 х 18 3,25 х 16

MZ ES 125
http://www.savonkonepyorailijat.net/galleria/museokatsastetut/images/MZ%20ES125%20-63.jpg
http://www.motorbike-search-engine.co.uk/classic_bikes/MZ_ES_125.jpg
MZ ES 150
http://farm3.static.flickr.com/2266/2398483064_6854cf5a0d.jpg
http://www.vennbahn-buecherei.de/mzklassiker/bilder/geschi/es150_0.jpeg
MZ ES 175
http://digilander.libero.it/cuoccimix/mz-es175.jpg
http://www.motorbike-search-engine.co.uk/classic_bikes/MZ_ES175.jpg
MZ ES 250
http://farm3.static.flickr.com/2267/2388878259_691c03e7be.jpg
http://www.vennbahn-buecherei.de/mzklassiker/bilder/geschi/es250_2.jpg
MZ ES 300
http://www.powerdynamo.biz/deu/systems/7143/es2501foto.jpg
http://www.honecker-harley.de/img/MZ-ES-250.jpg

Ето ти един носител на такава награда





Забелязва се как карбуратора е ръгнат директно в картера. Хулигане, кога това е влязло сериино и на коя марка мотори за първи път се появява тази новост.
Еееех тези MZ-та.

А тук: http://www.saltmine.org.uk/kgb/mdum.html се вижда с какви мотоциклети се е съревновавал и е побеждавал в шест поредни години

Нали искаше, в една друга тема, да си говорим за соц.легенди???

Ако не се лъжа, МЗ също така са измислили и резонаторнита ауспуси за двутактовите двигатели.МЗ не са ли участвали в кралския клас /500 2т/ в края на деведесетте години ?Ако някои знае нещо повече за това нека сподели, до колкото съм чувал са взели участие 2 години и са имали една първа стартова позиция /спечелили са квалификация/.Говоря конкретно за 90 години.Също така в този период са участвали и в състезанията по супермоно /не супермото/.В тия състезания участват едноцилиндрови състезателни пистови мотори.Единственото ограничение е минималното тегло, което май беше 95 килограма на машината.Ограничение на кубатурата няма.И естествено моторите трябва да имат едноцилиндров двигател.МЗ са имали успех.Освен тях в тези състезания участват и Дукати със заводска машина /Ducati Supermono/.Доста ми е интересна темата за състезанията, най-вече по съвременните, но за съжаление почти не се намира информация по въпроса.

Ето как изглежда МЗ-то


А това е Дукати...

The MZs at Sinsheim

By Ralf Kruger

(1/30/2008)



Recently, during the year-end holidays, I had an opportunity to visit a special exhibition entitled "MZ Racebikes" at the technical museum in Sinsheim, Germany. This is not strictly a motorcycle museum, but includes a broad range of technology, such as aircraft, military equipment, steam locomotives, and automobiles. The special exhibition of motorcycles included eight different MZ two-stroke racing motorcycles from the era of renowned engineer Walter Kaaden (pictured here), from 1955 through 1975.



In the spring of 1953, MZ technical chief Alfred Liebers was lucky enough to hire Kaaden to be manager and chief engineer for a newly-created racing department. Liebers was impressed with the results that Kaaden had achieved as a privateer with his homemade 100cc DKW RT3. Since 1951, Kaaden's bike had featured a custom-made cylinder and a tuned exhaust system. Lieber was especially interested in this feature because DKW had begun to experiment with exhaust tuning for more power prior to the Second World War. Kaaden was one of the pioneers who tuned expansion chambers not only by trial and error, but with scientific method. Thanks to his development of the expansion chamber, and his use of rotary- disc valves, Kaaden became the undisputed father of modern two-stoke technology.



The motorcycles on display at the Sinsheim Museum, in chronological order, were the following:



The oldest machine of the show was a 125cc single that delivered 13.5 horsepower at 9,500 rpm (pictured above). With a four-speed gearbox, it was capable of 94 mph. The motorcycle was built in 1955 for MZ factory team riders Siegfried Haase, Erhart Krumpholz, Bernhard Petruschke, and Horst Fügner, who won the German Democratic Republic National Championship. The engine of this bike is air-cooled and is one of the first designs to feature a rotary-disc valve mounted on the side of the crankcase. This design was invented by Daniel Zimmermann and kept secret until the end of 1952. An additional unusual feature is the twin exhaust port with two separate pipes without end cones.



The second-oldest bike on display was a 1958 racing prototype (pictured here) with a sloping 125cc single cylinder, which Kaaden developed in 1956 and '57, and which was never rolled to the starting grid. The bike on display has the by-now typical rotary-disc valve on the side of the engine, axiel-mounted and driven from the crank. But there was also a rotary-disc valve type with the disc located on the upper cases, driven by a 90-degree screw worm. This design, however, was not successful because the drive mechanism generated too much heat at high speed. Typical for MZ is the execution of the pipe directly from the rear of the cylinder, but now the exhaust features a resonating expansion chamber. This air-cooled engine has a maximum power output of 22 horsepower at 11,000 rpm.



Next, there was the RE 250cc two-cylinder, two-stroke, air-cooled model from 1961 (shown here). It was the first version fitted with a telescopic fork with forged sliders (shown below), which replaced the Earls-type fork used previously. It followed the design of the famous Norton Roadholder fork. The motorcycle features a single backbone frame, which tended to show signs of exessive flexing during competition. The motorcycle on display has the pipe flange on the rear of the cylinder. There were also versions with the pipe flange on the front of the engine, intended to improve cooling. But these were not successful. Perhaps better cooling was won at the expense of more erratic carburetor performance, and the front-exiting exhaust may have destabilized temperature in the expansion chamber. At any rate, the design was unreliable and disappointing. As a result, Kaaden turned back to his first design with rear-mounted exhaust flanges. At the beginning of the 1961 season, this machine produced 47horsepower at 10,500 rpm. MZ's team riders on the RE250 in pursuit of the World Championship were Ernst Degner and Allan Shepherd.



Next on display was the tiny RE50 from 1962 (shown here). This bike was used only for a short time in the newly-created 50cc World Championship class. Its early withdrawal from competition was not for lack of power. However, with such a small motorcycle, a small rider and excellent streamlining are essential, and neither was available to MZ at the time. MZ had underestimated the speed of Kreidler's new double rotary-disc design with rider Hans-Georg Anscheidt aboard. Furthermore, with Degner's defection and move to Suzuki, the new Suzuki RM62, with MZ's stolen technology, became the main rival. At any rate, the motorcycle demonstrated its potention in the hands of Günter Hilbig, who had good results later in the GDR National Championship. The RE50 engine had a power output of 10.8 horsepower at an astonishing 13,400 rpm and was endowed with an eight speed gearbox.



Next in order, one could gaze on the 1963 RE125 (shown here), still owned by Siegfried Merkel from Zwickau, who raced it as a novice in 1967 and 1968. Previously, the bike was owned by the MZ works team and participated in the World Championship series. The 125cc engine has a watercooled head and cylinder for the first time, and generated 26 to 28 horsepower. It has a six-speed gearbox and could achieve 116 mph. Its single cylinder no longer has a double exhaust like the earlier MZs.



Then came the 1969 MZ 125 RE II (shown below). This bike features for the first time a tandem design, with two cylinders located in a front-to-back configuration. It was put into service in 1970 in the 125cc World Championship. Its greatest achievement was a third place at the Isle of Man TT, earned by factory rider Günter Bartusch. The following year, MZ withdrew from FIM World Championship 125cc class. The development cost of the highly specialized engines was too much for Walter Kaaden's budget to bear. He just could not get the funds he needed from the MZ board. The specifications are: two-cylinder two-stroke, 43mm x 43mm bore and stroke, 34 horsepower at 11,500 rpm, six-speed gearbox, and top speed of 128 mph.



The 1971 MZ RE 125 (shown below)was the second bike in the exhibit owned by of Siegfried Merkel. It was raced by him in World Championship competition in Brünn, Salzburg, and Hockenheim, in addition to international races that took place in Eastern Germany. The engine is nearly the same as the 1963 model's power plant. Both use a single-cylinder, two-stroke with rotary-disc valve, though by 1971 the power had been increased to 34 horsepower at 12,000 rpm. Its main dimensions are 54mm x 54mm for bore and stroke. The gearbox is six-speeds, and the top speed was 131 mph. The frame has a completly new design, differing from the 1963 model with a double-cradle loop.



The last machine presented in the display was a 1975 RZ 250 works racer (shown here) ridden by Finnish rider Tapio Virtanen in 1975 and 1976. Its maximum power is an unblievable 64 horsepower at 11,500 rpm. With the help of a six-speed gearbox, it was capable of 150 mph. Today, it is still ridden by Dieter Krause in historic races. In 1977, MZ did not enter the World Championship anymore, but this bike was assigned to the West German Kuma racing team. The machine was carefully crafted and had more than 60 horsepower. The front fork was made by MZ, and the rear shock absorbers were gas-pressurized Bilsteins. The engine cases are sandcast, split horizontally, with attached gearbox by stud bolts. With 54mm x 54mm bore and stroke, it has liquid-cooled, aluminum alloy cylinders, and features center-drive from the crankshaft. Recirculation of the cooling fluid is by the thermosyphon principle. It has 34mm Mikuni carburetors and a Kröber magneto ignition.



To learn more about the technical museum at Sinsheim, click here. For a brief overview of the history of two-stroke technology (with music), click here. To read a history of DKW/MZ written by Leo Keller, go to Motohistory News & views 4/10/2007. For another history of MZ, click here. For MZ links, click here. To read the remarkable story of Ernst Degner's defection with MZ's two-stroke trechnical secrets, click here. For a bio of Walter Kaaden, in German, click here. For more about Walter Kaaden and MZ, click here.



All photos by Ralf Kruger.

Хехе, добра информация има тука .

Ето оригиналния линк >> http://www.motohistory.net/news2008/news-jan08.html

Добре дер направих буквален превод "WORLD WINNER" какво означава? Не е ли Световен шампион за съответните години. Простете эа невежеството ми.....

"WORLD WINNER" - световен победител или победител в световно съревнование.
"WORLD CHAMPION" - Световен шампион.

Добре, както и да е - не ми се спори, шампион-победител за мен си е равнозначно. Тимът на МЗ е бил поведител 5 пъти в Световни шестдневни първенства по мотоциклетизъм.

xyligan_s_balkan написа:Добре, както и да е - не ми се спори, шампион-победител за мен си е равнозначно. Тимът на МЗ е бил поведител 5 пъти в Световни шестдневни първенства по мотоциклетизъм.

Не е равнозначно. Победител в състезание не те прави световен шампион. При различните регламенти на световно първенство, за да станеш световен шампион е необходимо, примерно да спечелиш определен брой точки. В различните етапи на съревнованието можеш да спечелиш даден етап или с прости думи казано: да станеш победител в световно първенство.
Не споря, а разяснявам, защото имам чувството, че оставаш с грашно впечатление.

От симсон е, но все пак е по темата