Балкан 250 крос

Предишната тема Следващата тема Go down

Балкан 250 крос

Писане  xyligan_s_balkan on Вто Яну 25, 2011 8:29 am

Историята на кросовите мотоциклети Балкан е много динамична, интересна и изпълнена с редица спортни емоции. За по-старите мотоциклетисти и любители на този спорт у нас, тя е свързана и със серия блестящи победи, които остават без аналог след оттеглянето на "Балкан" от спортните трасета. За тези интересни и редки машини на завод 14 в Ловеч доскоро не беше писано почти нищо. Сред малкото известни факти около тяхното създаване и спортни изяви бяха единствено няколко публикации във в. "Авто мото" от края на 50-те и началото на 60-те години. Затова в настоящия брой решихме да ви запознаем с някои малко познати и любопитни подробности от създаването на българските състезателни мотоциклети, разказани от един от преките участници в този процес, з.м.с.Димитър Василев – легендарен мотоциклетист и един от сновните създатели на кросовите машини "Балкан".
Историята започва през зимата на 1959 срещу 1960 г., когато е финализирана изработката на първите 10 бр. еднотипни кросови мотоциклети Балкан 250, специално конструирани за състезания.
През 1960 г. Димитър Василев и Димитър Джонгов участват с две от тези машини на международния мотокрос в Ерфурт. Това е първата чуждестранна изява на новите кросови балкани, след която и двамата ни състезатели се завръщат с медали - златен за Василев и сребърен за Джонгов. През 1962 г. нашият национален отбор се представя много добре и в Австрия, отново с мотоциклети "Балкан".
Освен че се изявява като талантлив състезател, Димитър има съществен принос в проектирането и изработката на спортните мотоциклети е завода:
"Така например въведох алуминиевия цилиндър", уточнява той. "Конструкцията на рамата също е моя, но получих и сериозно съдействие от Йордан Попов от Ловеч, който тогава беше шеф на прототипната база в Завод 14 (по-късно "Балкан"). Искахме да бъдем сериозни конкуренти. От нашите състезатели с "Балкан", кроса на Шипка сме го печелили само Илия Чубриков и аз. Кросовите мотори се правеха изцяло с български части, но гумите в повечето случаи бяха чешки или източногермански. Тези от ГДР се купуваха официално от завода на МЗ, но с чешките работата се решаваше по друг начин. Когато се състезавахме в Чехословакия имахме право 10 миин. преди старта да сменим и двете гуми, и който беше по-сръчен успяваше. Така отивахме при някой от чешките механици и срещу бутилка български коняк получавахме две хубави кросови гуми."
Наред с конвенционалните кросови балкани, по идея на Димитър е изработен и един двуцилиндров прототип с 250 кубиков двигател. Макар и еднократно, той има привилягията да демонстрира неговия потенциал в реално състезание - мотокросът на връх Столетов, който печели безапелационно, след което го преотстъпва на Илия Чубриков. Скоро след това са изработени и няколко броя 350-кубико0ви машини, с които също са реализирани редица успешни изяви у нас и в чужбина.
През 1967 г. е разработен и по-съвременен 175 кубиков вариант на кросовия Балкан с изцяло нова рама, след което развойната дейност по състезателните мотоциклети у нас е окончателно преустановена.
"Балкан" беше много добре обхванат", продължава разказа си Димитър, "всички предимства и недостатъци се отчитаха и взимаха под внимание при разработката на серийните модели, което е и основният смисъл на състезанията. Така в периода 1966-1967 г. се появи моделът 250МП (модернизиран повишен), който премина стендови изпитания. Аз направих двигателя, а по-късно машината премина над 10 000 км заводски изпитания. Държавните тестове, които предхойдаха одобрението за серийно производство, бяха проведени на писта Бяла Слатина. Новият двигател беше с друга форма на главата и нов газоразпределител. Именно на негова база по-кусно направихме и 175-кубиковия Балкан със смяна на главата и буталото, но голяма част от останалите компоненти бяха унифицжирани, с оглед на по-голяма рентабилност в случай на серийно производство. Със 175 кубиковия прототип също съм участвал в състезания.
През 1967 г. стана ясно, че не се предвижда продължаване на производството на кросови мотоциклети и скоро след това бяха ликвидирани отборите на Завод 12 в София, който произвеждаше двигателите и Завод 14 в Ловеч, от където излизаше готовата продукция.
Търговските успехи на Балкан бяха много големи, не само у нас, но и в чужбина. Например само в Унгария сме продали повече от 14 000 мопеда. В Мароко дори имаше изграден монтажен завод. По това време представител на Балканкар там беше А1ко Ангелов, бивш директор в Завод 14, който допринесе много по този въпрос...
През зимата на 1959 г. в Ловеч започнахме изработката нана рамите на кросовите балкани. Тогава всичко се правеше по ГОСТ, тръбите които можехме да ползваме бяха тежки, дебелостенни и не особено подходящи за целта. Като разбра за проблема, бай Гошо, един от по-старите майстори, който навремето е работил и по производството на самолети в Ловеч, ме извика настрана и каза, че има това, което ни трябва. Заведе ме в един от старите складове на завода и като видях за какво става дума щях да падна от прегледните стелажи и подредеността на халето. Там се пазеха множество тръби и други части, които ни вършеха работа, оцелели от времето, когато са се правели самолетите."
Представеният от сп. "Автокласика & мотоциклети" мотоциклет е запазен до днес благодарение на Димитър Василев и понастоящем е изложен в търговския комплекс на неговата фирма.
'Този мотоциклет е четвъртия от общо десет, направени между 1959 и 1960 г.", пояснява той (на мен ми е малко странно това, като знам, как са изглеждали кросовите балкани от този период, а и този според табелката е от 1966 г.) "Шест от тях бяха предназначени за скоростен крос, а останалите бяха за ендуро и се различаваха външно по няколко неща - наличието на фар, стоп светлина и чанта за резервни части поставена върху резервоара.
Представеният от сп. "Автокласика & мотоциклети" мотоциклет е запазен до днес благодарение на Димитър Василев и понастоящем е изложен в търговския комплекс на неговата фирма.
'Този мотоциклет е четвъртия от общо десет, направени между 1959 и 1960 г.", пояснява той (на мен ми е малко странно това, като знам, как са изглеждали кросовите балкани от този период, а и този според табелката е от 1966 г.) "Шест от тях бяха предназначени за скоростен крос, а останалите бяха за ендуро и се различаваха външно по няколко неща - наличието на фар, стоп светлина и чанта за резервни части поставена върху резервоара.
Стойката при тях беше от по-лекия тип, т. нар. "пачи крак". Рамата на моторите беше мое дело, но в целия процес на работа много ми помогнаха инж. Кънчо Кънчев и Йордан Попов. Интересна подробност е, че специалните предни капли с диаметър 21 цола всъщност бяха изработени на базата на готовите капли от велосипедите, които се правеха в завода. Задните бяха стандартни 19 цолови. Всичко по тези мотоциклети се правеше у нас, включително и лагерите, които бяха по японски лиценз, но се оказаха по-издръжливи от оригиналните, единствено венецът на кросовия модел е заимстван от пистовите мотоциклети, които се внасят от чужбина, а веригата в почти всички случаи е чешка.
Не всичко обаче е перфектно. Така например през 1962 г. на световното в Австрия отпаднах поради неочакван технически проблем. При серийните балкани цилиндъра е чугунен, а главата от алуминий. Кросовите машини бяха с алуминиеви ребра и чугунена втулка. Леярите бяха объркали пропорциите в сместа на главата и 50 км преди финала тя се сцепи на две. Оказа се, че са увеличили количеството на цинка и така материалът е станал по-крехък и податлив на природни влияния като дъжд, кал и т.н."
Няма съмнение, че за своето време "Балкан" е конкурентен и много надежден мотоциклет. Той е предпочитан на само заради своята достъпна цена, но и заради много голямата си здравина и надежност, дори в сравнение с утвърдените чужди образци, като JAWA. В онези години обаче истинската слава на "Балкан" се изковава на спортните трасета, които през 50-те и 60-те години събират по над 10 000 зрители, придошли от всички краища на страната. Тогава спортът е не само реклама, но и суров тест при полеви условия, на чиято база се усъвършенстват серийните модели на завода.
Достатъчно красноречив е и фактът, че като част от националния отбор Димитър Василев винаги се е състезавал и печелил само с "Балкан"
http://balkan-motors.ovo.bg/_fr/0/s7432634.jpg
http://balkan-motors.ovo.bg/_fr/0/9161812.jpg

xyligan_s_balkan

Брой мнения : 149
Join date : 05.05.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите